bisko.be - Blog

Hibiscus plant under the morning rays

Sun, 21 Aug 2022 00:00:00 GMT

Timelapse: Porto by the river

Tue, 07 Jun 2022 00:00:00 GMT

A few days ago we had a team meetup in Porto. Finally met a few of my colleagues that I have only seen over Zoom for the last two years.

We spent a couple days at the amazing Porto I/O Riverside co-working space.

The space has an awesome balcony that we generously enjoyed and had quite a few productive discussions when we didn’t get too lost at just staring at the boat traffic in the river

During one of those moments where we were just sitting quietly, admiring the scenery, I managed to catch a pretty lovely timelapse.

Access Denied

Sat, 31 Jul 2021 00:00:00 GMT

Lavender Sunset

Sat, 03 Jul 2021 00:00:00 GMT

Timelapse: A storm rolling over

Sat, 26 Jun 2021 00:00:00 GMT

Sunrays on yellow

Sat, 05 Jun 2021 00:00:00 GMT

Roses

Sun, 23 May 2021 00:00:00 GMT

Cloudy with a chance of tulips

Mon, 03 May 2021 00:00:00 GMT

Throwback to 2013 when I was visiting my grandpa at the village. Found this pretty tulip cut and thrown on the side of the road.

Starry night

Tue, 09 Feb 2021 00:00:00 GMT

Recently we went on a holiday in the Bulgarian mountains.

One of the nights, the sky was clear enough to give the new iPhone 12 night photo mode a shot.

The initial attempts seemed a bit noisy and didn’t show too much details.

Luckily I shared this photo with my cousin and he mentioned that I might want to try shooting in RAW as it should retain more information that can be tweaked after the shot.

I did so by enabling saving the photos in ProRAW. The resulting photo was similar to the above one, but then I went to edit the photo in the Photos app on iOS, without using any external tools.

After a few tweaks, details started popping up quite well on the dark sky background.

The end result seems quite pleasing!

And a fun fact about the photo – the bright glow in the sky is actually smoke from the hotel chimney, which I only saw while taking photos, not with my eyes. It was soo dark.

I’ll definitely continue experimenting with Night mode photography in the future on clearer and darker skies!

Weirdy the Snowman

Sun, 31 Jan 2021 00:00:00 GMT

Sometimes the snow is just too frozen to make a proper ball for a snowman. In these cases, why not build it, brick by brick or layer by layer, as if it was a Lego structure?

The Grasshopper

Tue, 08 Dec 2020 00:00:00 GMT

Found this little fellow chilling next to my car on one pretty cold morning.

The “Pencil”

Sun, 08 Nov 2020 00:00:00 GMT

We went to the mountains on a recent trip. It was a nice secluded place. Just a few houses and a restaurant. Next to an abandoned artificial lake/dam.

The mosquitoes and the heat were our arch enemies, but we managed to make due.

Since there wasn’t much to do around, we had to improvise activities. Luckily my son stumbled upon a big rectangular stone and found it really fascinating to carry around. I found it fascinating too.

Each side had a different texture, much like different sandpapers.

We also had a bunch of older branches, which had fallen down from the trees around the place.

After a careful consideration for a few seconds, we started exploring the wonderful world of making sticks more pointy.

One of the sticks came out just like a pencil! Had a perfect size hole to put in a tiny graphite from an actual pencil and it worked!

We drew around on the ground with it and it was amazing.

Snowdrops

Thu, 08 Oct 2020 00:00:00 GMT

Throwback to 2007.

Graffiti around the world: Burgas, Bulgaria

Tue, 08 Sep 2020 00:00:00 GMT

The Psy-Snail

Recently I stumbled upon this photo from a friend of mine. Definitely fits the series!

The new wheel

Sat, 08 Aug 2020 00:00:00 GMT

On a recent trip in a mountain village, we found this truck, missing one of its rear wheels.

Our son wasn’t happy that the truck was hurt, so we decided to improvise a wheel for it.

After finding a water bottle cap, we used a little knife magic to remove part of the cap to make it fit the size.

After a quick intervention with the lighter to melt the plastic, we managed to weld it to the axle of the missing wheel.

And it actually works!

Look at it go!

Graffiti around the world: Horses

Wed, 08 Jul 2020 00:00:00 GMT

Children playground in Sofia, Bulgaria

Timelapse: Evening landing at Toronto Pearson airport

Mon, 08 Jun 2020 00:00:00 GMT

Evening landing at Toronto Pearson airport – 28th September 2018

The Giraffe

Fri, 08 May 2020 00:00:00 GMT

A pretty pattern emerged while playing with Lego Duplo

🌼 & 🐝

Tue, 14 Apr 2020 00:00:00 GMT

When travel needs a break from travel

Sat, 14 Mar 2020 00:00:00 GMT

When a kid feels the travel cases need rest.

Graffiti around the world: Dublin

Fri, 14 Feb 2020 00:00:00 GMT

A few months back we went to Dublin on a trip and I was surprised with how many good graffiti artists are out there.

Here are a few.

The pumpkin

Sun, 03 Nov 2019 00:00:00 GMT

Photo taken at Simple Food Punkt

Timelapse: Taxiing and takeoff from Orlando International Airport

Tue, 01 Oct 2019 00:00:00 GMT

Shot on iPhone X from the plane window

This was the start of the return trip home, after our amazing Automattic Grand Meetup for 2019 concluded. Good times with awesome people! 🤩

Timelapse: Landing in foggy Frankfurt

Tue, 10 Sep 2019 00:00:00 GMT

Shot on iPhone X from the plane window

Frankfurt was one of the stops on the way to our annual Automattic Grand Meetup. This day was pretty foggy and the landing was pretty interesting experience. Flying over a woolen cloud blanket and then just like that, landed on the runway!

Here’s a bonus photo of what was visible from the city during the descent.

The Avocado: Sprouting!

Sat, 03 Aug 2019 00:00:00 GMT

This is our first successful attempt at sprouting an avocado!

Purple Flowers

Fri, 28 Jun 2019 00:00:00 GMT

Seen on a trip to Borovets, situated in Rila mountain.

Retro Museum

Tue, 25 Jun 2019 00:00:00 GMT

The photos were captured in the Retro Museum, situated in Varna, Bulgaria (link from TripAdvisor, as the site of the museum seems to be dead).

During our summer vacation on the Black Sea, we did a quick trip to Varna as we were at a resort close by. There we stumbled upon a very interesting Retro museum.

I was very pleasantly surprised to find almost all the different things that I used when I was young. So many good memories from my childhood came up while visiting.

Definitely a good place to visit when in Varna!

Sea of Daisies

Fri, 31 May 2019 00:00:00 GMT

Photo taken near Chorul.

Timelapse(s): Trip to Montserrat

Wed, 08 May 2019 00:00:00 GMT

On our recent team meetup that we had in Barcelona, we went on a trip to Montserrat mountain. We picked a very cloudy day, but still the clouds were high enough that we managed to see the valley, before it started raining.

Here are two timelapses from that trip:

Cloud magic!

Trip down with the Aeri de Montserrat.

Timelapse: Landing at Barcelona airport

Sat, 04 May 2019 00:00:00 GMT

The Grey Cat

Thu, 21 Mar 2019 00:00:00 GMT

We found this fellow somewhere around home! Pretty one and loves treats!

The old tram

Fri, 04 Jan 2019 00:00:00 GMT

[

View this post on Instagram

](https://www.instagram.com/p/Br8XYN5j0z9/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading)

A post shared by Biser Perchinkov (@biskobe)

In the last days of 2018 we went to a secret party with some friends.

The big surprise was where it was held! It was on one of the two oldest working trams in Bulgaria!

It was built almost a century ago and definitely brings you back to those times, even though it was modernized a bit with lights, heating and some music/media to allow tour guides to talk about sights along the way.

I enjoyed it quite a lot as one of the organizers is working in the tram depot and we had a first row ticket to see how the tram driver operates it. We got a crash course on what all the levers do and got to ring the bell! And also Toma got the chance to try to get the tram running, but turns out one needs quite the strength to be able to operate it! Maybe in a few years 😝

Passers by were also enjoying the sight as the retro trams are not an every day occasion here.

Amazing game soundtracks – Stellaris

Mon, 02 Apr 2018 00:00:00 GMT

A while ago I got myself Stellaris and quickly lost some hours in it. Here I’m not going to talk about the game itself. It has already been covered quite a lot in reviews, let’s plays and so on.

Because I can’t explain how awesome it is in words, I’m just going to say – listen to it. Close your eyes, imagine yourself on an adventure in the deep space or somewhere where your mind takes you and enjoy it.

( or if you don’t have Spotify, try YouTube’s search results )

Diving back in memories: Of roses and bees

Sun, 10 Dec 2017 00:00:00 GMT

A few days ago I was digging through my photo collection and stumbled upon one of my favorite shots.

It’s an interesting story how this photo came to be.

My dad had bought a new digital camera, a Canon PowerShot A610, a few days before that. I was eager to try it, but he didn’t give me a chance to shoot a bit with it, because he was exploring and learning it inside out. After all it was our first “advanced” digital camera.

On the day of the photo my dad and I went out to the store and he took the camera. I asked him to give it to me to carry around and to see if I can shoot something. While discussing if I was capable enough to carry the camera without breaking it, we had walked for 5-6 minutes and we were just passing by a rose bush and I saw some bees flying around it.

By that time I knew that I wanted to take a photo of the lovely rose blossom that you can see above. I took the camera out, powered it on, waited for a bee to land on the blossom and I took the photo.

And there it was. My very first photo with that camera.

Still to this day, that photo remains one of my favorite ones.

Dad things: Baby, you can’t pause an online game!

Tue, 05 Dec 2017 00:00:00 GMT

So… the circle is complete.

Today, while enjoying the last few days of paternity leave, that the awesome Automattic allowed me to take, I decided to dive deep in the land of nostalgia and play some good old StarCraft.

Sounds pretty normal, right? Why, yes, it is! Apart from having the baby in the office with me, so I can look after him while mom is doing other things.

Things were going great, baby was asleep, I found a fun game, started it and in the middle the baby woke up. All good. Comforted him for a bit, but he was fussy, so I left the game and focused on him. There was no way to focus on both the game and the baby at the same time.

So while rocking the baby in my hands, talking sweet to him and trying to calm him down, I glanced at the monitor and saw several messages from the game creator saying:

“Why join a game if you’re going to leave?”

Sent over and over again.

At first I started replying that I had a baby on my hands, and I had to take care of him, but then I was hit with flashbacks to my earlier years when I raised my voice in angst to tell my mom that I can’t pause an online game.

Oh my god, mom, you can’t pause an online game!!!!1!1!1!!1!

At that moment I realized that I have to give up online games for a while.

Oh well… ¯\_(ツ)_/¯

At least now I can focus on going over the ever growing backlog of single player games. The Witcher 3 won’t finish by itself!

Graffiti around the world – Montréal

Tue, 06 Jun 2017 00:00:00 GMT

A few weeks back I was at a team meetup in Montréal and while walking along the streets I enjoyed the grafitti culture there quite a lot. I loved how colorful and/or playful they are compared to other places I’ve been in the past.

Some of my favorite:

Not sure if I’m right, but playing a lot of StarCraft in the past always make me think that those creatures are hydralisks

Fear of dogs

Fri, 31 Mar 2017 00:00:00 GMT

When I was kid, probably around 5-6 years old, a neighbors dog bit me while playing with it. It wasn’t very serious, just a scratch, but to my child mind it was an awful experience.

After the incident I developed a huge fear of dogs. I ran away from them and hid home or in a neighbor’s yard. If it was a friend’s dog. I’d stay alert and run to another room or somewhere where the dog couldn’t reach me if the dog moved even the slightest.

While growing up I stayed away from dogs, but as time passed, I started warming up to them. The first dog that I didn’t run away from screaming was my cousins’ dog – a Rough Collie named Clara.

Clara in all her glory 🙂

She was just the best dog. Her owners trained her really well and she was a very calm dog, that is if you don’t count thunderstorms. She was deathly afraid of thunders and had to be held tightly and the doors had to be closed or she’d run away and try to hide somewhere far away from the storm.

Spending summers at my village and having her visit from time to time really helped reducing the fear of dogs and general anxiety around dogs.

Here in Bulgaria many stray dogs are still roaming at large and can pose a threat from time to time as the packs can easily reach 5-10+ dogs. That has always scared me and made me anxious walking out in the dark when I would hear the occassional barks behind me.

In time I managed to learn that dogs aren’t that scary and I managed to distinguish aggressive dogs from friendly dogs who are looking to play.

Last weekend I made myself proud.

For the past few months we noticed a stray dog walking around the villa house. At first I was pretty afraid of having a random dog circling around us. After a few visits I noticed the dog wasn’t that scary 🙂 It would come around, look at us and then go away.

Took me a bit of courage but in the end I managed to gather all of it, bought some canned food and stood outside with the food in a plastic container, calling the dog to come by and have a good meal.

It’s funny that the dog seemed more afraid of me than I was of it. After a few calls and me taking a step back it came to the improvised cup and started eating.

Victory! 🙂

It was also fun to watch it in the car mirrors as it ran along with us while we were leaving the villa.

Radi’s mother even named him Bear.

– The cup is mine now!

Ice skating

Mon, 30 Jan 2017 00:00:00 GMT

It’s been almost a month since the event, but I will never forget it 🙂

On the last day last year, my cousin suggested that we visit an ice rink. I have never been to one and I was deathly afraid of breaking all my bodily extensions.

Luckily I had some experience in roller-blading when I was a kid and that helped my self-esteem quite a lot. I knew that it would be something like it. Of course I wasn’t quite prepared to what happened when I put on my skates and stepped on the ice – It was so slippery!

My fear quickly disappeared and I managed to skate without having to hold the rail. All my old roller-blading experience came back and I was able to stand freely on the ice.

It was an immensely fun experience and I would definitely go to the ice rink again! 🙂

As a bonus I managed to capture a “first-person” view of my cousin falling on the ice:

https://www.instagram.com/p/BOrgVw6j8O3/?taken-by=biskobe

Как да си извадим постоянен EORI номер по електронен път или защо хартията никога няма да умре.

Fri, 06 Jan 2017 00:00:00 GMT

Важно уточнение – статията е актуална към 2017 година 🙂 В коментарите има няколко обновления на процеса, разгледайте и тях.

Обновление от коментар 1

Също така бях получил мейл от друг човек, препатил наскоро този процес (Септември 2020), но все още чакам информация от него какъв е процеса в момента.

Ако все пак ви се чете какъв е бил процеса през 2017, можете да прочетете цялата статия.

Ако не – скок направо към коментарите, за да видите какво е променено и какви нови главоболия срещат хората.

Оригинална статия от 2017-та

TL;DR; и конкретните стъпки са в края на поста 🙂

Около Коледа попаднах на доста добра промоция – Transcend 480 GB SSD диск за 86$ – score! Проблем – беше от Amazon.com, което значи, че ще бъде спрян на митницата.

Цената и лакомията победиха и го поръчах на 28-ми декември и на 3-ти януари вече беше в София. Доставка с DHL, всичко страхотно. Служителите на DHL ми обясниха, че им трябват пълномощно, описание на стоката на български език и заветния EORI номер.

Първите две неща са тривиални. Посещение до нотариус и един ред свободен текст.

EORI номерът, обаче, беше съвсем друга история.

Както всеки, който се е сблъсквал с митниците знае, EORI номерът е два вида – постоянен и временен. Временния се вади на момента и важи за една конкретна доставка. Ако е необходим за бъдещи пратки – трябва всеки път да се вади нов.

От познати имах информация, че постоянния EORI номер се вади безплатно чрез онлайн системата на митницата. DHL пък от друга страна искаха известна сума за изваждането на такъв. Имам вяра в елкетронните системи (колко съм глупав) и реших да си спестя малко пари.

На 3-ти следобед седнах и започнах да се чудя как става номера и как точно да си “регистрирам” EORI номер.

Електронния портал на митниците (ecustoms.bg) е безполезен, ако се достъпи директно. Защо? Защото иска да сте вече регистрирани в него. Ще повторя – за да го достъпите, трябва да сте вече регистрирани в него. Как да се регистрираш в него, ако не си регистриран, за мен остава мистерия. Другата, по-малка драма е, че изисква ел. подпис, за да бъде достъпен.

До тук добре (не). Отворих Google и започнах да създавам заклинания, за да разбера как да си пусна заветното заявление. Няколко търсения по-късно попадам на следната страница: http://ecustoms.bg/eportal/public/Controler?control=UpdateForm&doc\_def\_id=24&row\_id=1&param\_selector=4

До тук добре, зачитам се в текста, едвам виждам скрития линк на “тук”, цъкам и… нищо. Връзката ме препраща към неработеща система – https://ecustoms.bg:18443/eportal/servlet/Controler?control=ReaderForm&doc\_def\_id=3&row\_id=5

Известно време изричам разни заклинания и се надявам това да не е от онлайн системите, които работят само от 9-5 в работни дни, но не се отказвам, продължавам натам.

Отново заклинания в Google и след няколко неуспешни опита, по някаква огромна случайност попадам на : https://eori.customs.bg:8443/. Следва изненада, ахване, празник и т.н.

Набързо пускам ел. подпис и трескаво почвам да разучавам интерфейса, който се състои от общо 4 бутона, два от които са Изход и един Обнови. Последния бутон беше нещо от вида на “Регистрация”, но понеже не може да се види, след като веднъж се направи регистрация, не мога да ви кажа точно какво пишеше на него.

Цък, излиза форма за попълване с няколко различни вида полета и някакви кодове на тях. Попълних тези, които знаех за какво става дума, но другите бяха terra incognita. Някои бяха удебелени, други не, но пък не беше ясно кои са задължителни или не.

Обратно в Google. Заклинания – нищо. Накрая реших да почна да търся по конкретни фрази от полетата и по някаква случайност успях да попадна на http://ecustoms.bg/eportal/public/DocumentViewer?row_id=265 , което се оказа, че е наредбата за създаване на EORI-BG регистрацията. Колко хубаво. Вместо няколко попъпчета с кратко описание на полето, човек трябва да рови в наредби и закони, за да попълни една форма. C’est la vie, или побългарено – тука е така.

Една наредба няма да ме спре. Диагонално я изчитам и стигам до дъното, където виждам няколко примерни форми, които се ползват за хартиената версия на заявлението. Допопълвам си формата, запазвам, подписвам с ел. подпис и започвам да се надявам.

Начало на процеса около 18 часа, край 21:43 часа. За едно онлайн заявление.

По-бързо би било, ако бях отишъл в някоя от софийските митници, където да го направя това на място, само че този EORI номер се издава по постоянен адрес, а аз още се водя в Монтана. Да, но митница в Монтана няма. Най-близката е в Лом, което е на около 40км от Монтана. Аз съм в София. Ако се подаде заявлението на хартия, трябва да се ходи два пъти до там, което изобщо не ми се нрави. Навън е сняг, може да се направи само в работен ден и всичките други красоти на държавната администрация.

До тук, все още вярвам в електронните системи и се радвам, че няма да се наложи да ходя до другия край на България за нещо толкова дребно (и да спестя едни пари, нали, че от там тръгна всичко).

Минават два дни, вече е четвъртък, движение по заявлението няма. Вече почвам леко да се съмнявам. Звъннах в съответния Service Desk на митницата, където служителката съвсем учтиво ми каза, че срока е до 5 работни дни и ако след това не е станало, да звънна пак. Добре, ще почакам.

През деня се разчитам за тези заветни онлайн заявления за EORI и какъв опит са споделили хората и при всички е едно и също – ако имаш късмет – имаш, ако не, чакаш. Някой беше споменал, че са попитали в регионалната митница и са им казали, че такова заявление при тях не било получено. Тук вярата в електронната система започва да се клати заплашително.

Днес, петък, реших, че ще е добре да проверя дали пък случайно не съм и аз един от тези потърпевши на електронната система. Звъня в митницата в Лом. Учитва служителка ми каза да звънна на отдела, който отговаря за това. Каза ми локален номер за Лом без кода и след няколко глупави въпроса какво е това число, което ми диктува, успях да разбера, че всъщност е друг телефон, на който да звънна. Усмихнахме се един на друг по телефона за тази ситуация и звъннах на телефона, който ми даде.

От там един отново учтив господин ми вдигна и след като си зададох въпроса ми каза, че те ги обработват, когато дойдат, до нищо не е дошло при тях и ще провери какво се случва и защо не е получено. Да съм звъннел след 10 минутки. Радвам се, че поне отношението на всички по веригата беше човешко и го нямаше онова соц. сопане и надменно говорене. Започнах да чакам и след няма и 5 минути, получавам известие за нов мейл със заглавие: “Информация за вашата EORI регистрация!” УРА! Получих го!

Пратих го към DHL и сега остана само да бъде освободена пратката и да я получа. Ура! (отново)

Като за край (или TL;DR;), един по-синтезиран пътеводител за това как да си извадим постоянен EORI номер онлайн:

Изваждате си ел. подпис, ако нямате такъв.
Отивате на: https://eori.customs.bg:8443/.
Сваляте си http://ecustoms.bg/eportal/public/DocumentViewer?row_id=265, за да видите как да попълните полетата. Информацията, която ви трябва е на последните няколко остраници.
Подавате заявлението и задължително го подписвате. Трябва да видите ред със следната стойност за колоната Действие: EORI-REG-SIGN.
Изчаквате ден или ако се чувствате късметлия звъните на регионалното поделение на митницата, към което сте подали заявлението и тактично питате дали са го получили, защото ел. система ви давала някакви грешки. Не споменавате, че бързате.
След кракто време ще получите заветния EORI номер.

Няколко бележки:

Електронният подпис трябва да е на ваше име, тъй като доста данни (имена, ЕГН, mail) от подписа се изваждат при попълването на формата. Т.е. няма как да стане с подпис на приятел.
Системата е доста странна за работа и по някой път е доста своенравна.
Изпратете и подпишете формата, след като внимателно проверите всички полета.
Успешно работи на Chrome на Mac с подпис на Infonotary.
Добавена бележка от коментара на Петя по-надолу:

Когато се опитам да подпиша с електронен подпис и започва изтеглянето на файл(stampitls). След двудневна борба с HelpDesk на Митници ми изпратиха една инструкция, с която успях да подпиша.
И още нещо – ако сте с адрес в София и решите да получите ЕОРИ номер с ел. подпис при избор на митническо учреждение изберете ТМУ Столична – става за около час, а ако изберете Летище София – може да отнеме до 5 работни дни

ЗЕТ и търговските съобщения (… непоисканите…)

Tue, 24 Aug 2010 00:00:00 GMT

Днес за пореден път се нагледах на “Според ЗЕТ, чл. 6 (1) това търговско съобщение може да е непоискано” и след това 5 страници бълвоч с разни глупости, без никакво форматиране, ясно отделени секции и т.н.

Поради това, че ми писна да чета такива глупости се разрових в ЗЕТ да видя какво гласи тоя прословут член 6 и чета:

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

До тук добре, всичко ясно, съгласен съм. Няма смисъл да се разправям по законовите разпоредби, ще ги трая или ще ги блокна, блябля и продължавам да си дочета алинея 4 и какво виждам:

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Иии.. Ъ? Според това излиза, че трябва първо да ми драснат едно мейлче и да ме питат съглсен ли съм да получавам целия тоя бълвоч или не, но те не го правят. Те просто ми заявяват, че според чл.6 (1) това търговско съобщение може да не е поискано от мен и след това си изливат целия бълвоч в същия мейл. Никъде не ме питат съгласен ли съм или не – направо от вратата за краката.

Чудя се колко е законна тази практика – да пращат спам без изричното ми съгласие?

Фонетика и xorg

Sat, 15 May 2010 00:00:00 GMT

В някоя от последните версии на xorg, които се появиха около януари-февруари тази година, във фонетичната подредба са се промъкнали промени на някой, който изобщо не е мислил за редовия потребител и е искал да превърне фонетиката в БДС. Промените се изразяват в това, че са въведени знаците за горни и долни кавички, вместо <> и знак за параграф вместо &, и знак за евро вместо ^.

За да се поправят тези злодеяния, в ~/.bashrc се добавят следните редове:

xmodmap -e “keycode 16 = 7 ampersand 7 ampersand”

xmodmap -e “keycode 12 = 3 numbersign 3 numbersign”

xmodmap -e “keycode 15 = 6 asciicircum 6 asciicircum”

xmodmap -e “keycode 20 = minus underscore minus underscore”

xmodmap -e “keycode 59 = comma less comma less”

xmodmap -e “keycode 60 = period greater period greater”

И след това се логаут-вате и после обратно log-in в системата и вече би трябвало да си имате старата подредба на символите.

П.п. има още една промяна, която е, че вместо главно ь(ер малък, латинско x) е сложено ѝ (и ударено), което смятам за полезно и не съм отразил в горните промени.

Removing iPhone passcode lock

Sat, 14 Nov 2009 00:00:00 GMT

Yesterday I had a few drinks and decided to put a passcode on my iPhone, just in case no one tries to crawl through it (stupid paranoia)… So I went on and put the passcode, typed it twice in the settings, set it to what I believed was the number I was typing and then locked the phone (power/sleep button). Then I tried to unlock it and it seemed that I managed to type a number twice without it being the number I wanted. So for the rest of the night I tried to figure out what was the number, but still no luck.

Now on a soberer head I found a way to remove the passcode lock (along with all other passwords on the phone though).

So the steps are as follow:

Go to the phone’s file system (linux is easy – check http://marcansoft.com/blog/2009/10/iphone-syncing-on-linux-part-2/ on accessing ipod file system – same goes for iPhone and iPod touch).
Then head to /private/var/Keychains
Move the file named keychain-2.db to other location, e.g. /
Then head to /var/mobile/Library/Preferences/
Move the file named com.apple.springboard.plist to other location, e.g. /
Then you have to kill springboard ( killall SpringBoard if you are in through SSH) or just reboot the phone.

Voila, that’s all.

The side effect of this exercise is that you would loose all your passwords for mail accounts, exchange accounts and the order of icons on the springboard, but still you wouldn’t have to reflash the phone 🙂

Last drops of battery…

Tue, 08 Sep 2009 00:00:00 GMT

Today I suffered a little blackout in my neighborhood in the evening and decided that it’s time to put my Acer 5935g’s battery to the test. I plugged out the power cord and continued my movie night with Dexter S02.

So here is the final result of my little battery test:

1:30 hours – movies
35 minutes browsing

This adds to total 2:05 hours of guaranteed battery life (at least) and i still have a near half an hour battery reserve to finish up some texts I am working on.

Actually this is the first time I get very near the battery time defined by specs supplied by the maker. I’m glad I chose Acer 🙂

The system I tested the battery is:

Acer 5935g (stock battery)
Windows Vista SP2 64bit
GeForce 130M active (not the onboard intel 4500)
Razer Copperhead mouse
60% brightness all the time
Skype running in the background
WiFi on, connected to network
KMplayer playing DivX (with lots of seeking (can’t watch movie from start to end without seeking 🙂 )

Coming up is a test in Linux with the same activities. Though I first need to install and configure it, but it will be sometime when I have free time on my hands.

Canon camera E16 error fix

Thu, 03 Sep 2009 00:00:00 GMT

This is just a repost of my Canon camera E16 error post in English.

The story started yesterday, when my dad wrote me that his camera (Canon A610) screwed up and the only thing that it does is takes the lens out, takes it back in and then dies with

“Error E16“

I searched around the web and everywhere people said that the problem is of unknown origin and it’s not uncommon. The resolution they proposed was to send the camera to an authorized Canon service for a replacement.

So far so good. Send the camera away … but here is the problem – my warranty ended an year ago, so I was unlucky.

So I had no answer to the problem… until my dad came up with something which should work on all “asia-tech” (as you may have seen in Armageddon (1998)) – HIT IT HARD WITH THE 5$ WRENCH!

It turns out that hard shake or some firm slap of the camera fixes the problem most of the time, but this hides some risks – if you get the error, you are most likely to get it again some time in the future, so i suggest you send it to the Canon service for a replacement.

So remember HIT or SHAKE hard before you give up – it may save your camera (for at least a little while).

As a side effect of the E16 error the only mode that works is the Video mode, which, in my opinion, is funny – check it out: Canon A610 E16 Error video mode.
As you can see the frame is cropped in half and has funky colors.

--- ## External Downloads Saved Locally - [http://www.youtube.com/watch?v=fQGdaOgQt9M\](media/canon-camera-e16-error-fix-Canon A610 E16 error video.mkv)

Грешка E16 при фотоапарат Canon

Wed, 02 Sep 2009 00:00:00 GMT

Историята започна вчера, когато баща ми ми писа, че се е скапал фотоапарата (Canon A610) и единственото, което прави при пускане (в режим снимане) е да изкара обектива, да го прибере и на черен фон да изведе

Error E16

Разтърсих се в интернет и повечето информация гласеше, че проблема е неизвестен и не се случва рядко, да се прател апарата в Canon и те ще го сменят.

До тук хубаво, само дето гаранцията на фотоапарата изтече преди година и нещо (не е гаранционен с една дума, защото е купен Май 2006-та) .

При това аз бях без решение, докато баща ми не се чатнал и не пробвал стандартното при “жълта” техника – БОЙ! 🙂

Оказва се, че при силно разтърсване или попляскване на апарата грешката има голям шанс да изчезне и да работи нормално апарата.

Но това крие своите рискове – ако веднъж се е появила, евентуално ще се появи пак, всичко е въпрос на време. Така че трябва да мислите за нов фотоапарат, докато успеете да се крепите със стария.

Към цялото нещо има и “готин” страничен ефект – видеото работи “на половина”, което може да видите на следния линк: E16 error on Canon A610

--- ## External Downloads Saved Locally - [http://www.youtube.com/watch?v=fQGdaOgQt9M\](media/грешка-e16-при-фотоапарат-canon-Canon A610 E16 error video.mkv)

iPhone 3.0

Fri, 19 Jun 2009 00:00:00 GMT

Уааааа…. радвам се като малко дете 😉

Вече се обзаведох с последната версия на iPhone OS, а именно дългоочакваната версия 3.0.
На пръв поглед е голяма заигравка, докато се разучат новите (естествено полезните неща) в новия фирм. Ето някои, които аз лично намирам полезни:

Spotlight (първи екран (нулев, ако считаме Home за първи) – много радва. Пишеш 3 букви и си звъннал на който трябва или си пуснал песента, която искаш. Може да се настрои от опциите да е достъпен при 2-но цъкане на Home бутона.
Landscape (екрана с краката настрани)- няма такъв кеф просто 🙂 . SMS, e-mail, notes – всичко в лендскейп … ААААААААААА (радостни викове)
Copy&Paste&Undo&… (това дето го нямаше досега) – много хитро е измислена функционалността за копиране и пействане. (може да се види в ревю-тата). Досега 2 бъга открих. При първо копиране на картинка + текст, копира само картинката. Другия бъг е, ако сте маркирали нещо за копиране в Safari, ако го угасите и го пуснете пак веднага първо виждате маркираната област и тогава зарежда каквото и да било друго.
По-подробен Call Log (телефонен logger) – вече в Phone.app се показва по-подробна информация за разговорите, проведени с даден номер – примерно продължителност на разговора, кога е провден, какъв е статуса на разговора.
Възможност за изключване на SMS Reminder от опциите -> Settings -> General -> Messages -> Repeat Alert – спасение от стряскащите вибро-звуци от телефона, когато забравите да отворите, вече прочетения от хоум скрийн-а SMS.
Подобрения в iPod – Shake to Shuffle ( клатиш телефона настрани и сменя с рандом песен ) – удобно, но трябва доста силно да се разтресе. (note to self: да се тества в маршрутка и в градския); В подкастите има ЕЙ ТОЛКОВА голям бутон за връщане на 30 секунди назад в плейвания подкаст. До него се намира и бутона 1x(2x,1/2x), ако искате да забързате, забавите скоростта на слушания подкаст. (много забавно звучи, особено ако слушате нещо достатъчно бързо); Възможност за преглеждане на подкасти онлайн и след това да ги свалите на телефона си.
СКОРОСТ – стреснах се … телефона работи поне едно 60% по-бързо отколкото 2.2.1. Отварянето на приложения става със скоростта на светлината. Затварянето също. Вече дори не засича звука, докато отварям или затварям друго приложение или самия iPod.

За други не се сещам в момента, но обещавам да допълня списъка, след като открия нови полезни неща в новия фирм.

IE daily

Sat, 30 May 2009 00:00:00 GMT

Ако по някой път, незнайно откъде, ви се ‘накъсват’ бордърите на някакъв елемент в ИЕ6,7, пробвайте да сложите background на елемента и има голям шанс да мине номера.

Will it Lens?

Sat, 11 Apr 2009 00:00:00 GMT

Пичовете в Google са яко изтрещяли 🙂
http://googleblog.blogspot.com/2009/04/will-it-lens.html

Леля Ваца … или със старци на път

Sun, 09 Nov 2008 00:00:00 GMT

Естествено грубите ми сметки изобщо не бяха точни … стигнах близо 40 минути по-рано … В този момент лакомото ми аз (което от тук натам, за по-кратко, ще го наричам Прасчо), започна да ми натяква: “А можеше и да минеш и да вземеш нещо за ядене, нали!”. След няколко псувни по адрес на Прасчо влязох в гарата и останах като гръмнат… “Баси! Толкова хора не бях виждал на тая гара!!!”. Беше по-пълно от … не знам какво… гъчканица беше 🙂 . Видях, че няма място по пейките и излязох отвън, и седнах на стълбите под часовника. Пратих смс на Иван, че е лудница, при което получавам инструкция за закупуване на моментално закупуване на билети :).

Върнах се вътре и веднага на малките каси… минах изключително бързо. Естествено нормално, защото имаше само 2-3 души преди мен, докато на другите каси беше някаква лудница. Взех билети, естествено с места и отново зачаках отвън. Иван дойде към 15:40, защото градския транспорт от своя страна са лоши хора, заедно с такситата 🙂 и зачакахме на таблото да напишат къде ще се композира нашия влак. Седим си, чакаме си, седим си, чакаме си … става :50… още никаква информация.. в този момент сме в положение “Бах мама му”, заедно с цялата останала гара.

В един момент започват по звуко-съобщителната-система(или както му се вика на това) да казват кой влак къде е и виждаме как цялата гара се юрва към пероните…

След бързо бутане, ръгане, настъпване, на което биха цъкали с език играчите от отборите по американски футбол, се добираме до перона и започваме да си търсим местата. Тук 12-ти вагон, там 12-ти вагон…. хоп целия влак прехождаме и стигаме до вагона. Мушкаме се бързо вътре, тъй като е 15:58 и очакваме всеки момент влака да потегли, а вътре…. ах вътре… Вътре трябваше или да си микроб, за да се провреш или някакъв супермен, за да избуташ хората, които трескаво се гъцкаха по коридорите. Добре че местата ни бяха във 2-рото купе, а не някъде по средата, защото имаше реален шанс да се стигне до сцена от “Кървав спорт Х”.

В крайна сметка се настанихме и чакахме влака да тръгне. След има-няма 2 минути идват някакви старци със запазени места в нашето купе и набързо гонят ‘натрапниците’ (въпреки, че ги познавахме, ама … съдба). За жалост 2-те досадни бабички от Берковица си останаха … настаниха се всички и започнахме да чакаме, да тръгне влака.

Естествено през това време разпознавам единия старец, който живееше до преди няколко години до нас. Той пък не ме разпознава… явно деменцията си казва думата 😀

Ще пропусна повечето детайли тъй като са толкова много, че трудно се помнят, но ще спомена един, който направо ме разби от смях:

…
– Абе той всяка сутрин пие кафе при леля Ваца!
– Леля Ваца?
– Да бе, на чашите пишело леля Ваца и то па да вземе да се окаже, че това било lavAzza
…

И така нататък цели 4 часа старчески хумор, който на моменти “ти къса диафрагмата и слизаш на Септември(гара), за да ти присадят нова”.

В крайна сметка пристигнахме в Монтана с около час закъснение, но все пак час, който мина бързо 🙂 По този повод – ако путъвате в купе пълно със стари хора и има поне 2-ма дядовци, не съжалявайте, купона е гарантиран 😀

Леля Ваца… или със старци на път

Sun, 09 Nov 2008 00:00:00 GMT

Петък 13:30 … последни минути на работа. Подписвам заповедда за напускане, последни думи и тръгвам към Централна гара. Качвам се на трамвая и внимателно почвам да си пресмятам времето и да се боря с лакомото ми аз, по въпроса дали да мина през McDonalds, за да си взема нещо или не… Успявам да го преборя, тъй като по груби сметки може и да не успея да стигна до гарата до 3:15, когато имах среща с баце Иржи.
Естествено грубите ми сметки изобщо не бяха точни … стигнах близо 40 минути по-рано … В този момент лакомото ми аз (което от тук натам, за по-кратко, ще го наричам Прасчо), започна да ми натяква: “А можеше и да минеш и да вземеш нещо за ядене, нали!”. След няколко псувни по адрес на Прасчо влязох в гарата и останах като гръмнат… “Баси! Толкова хора не бях виждал на тая гара!!!”. Беше по-пълно от … не знам какво… гъчканица беше :) . Видях, че няма място по пейките и излязох отвън, и седнах на стълбите под часовника. Пратих смс на Иван, че е лудница, при което получавам инструкция за закупуване на моментално закупуване на билети :).
Върнах се вътре и веднага на малките каси… минах изключително бързо. Естествено нормално, защото имаше само 2-3 души преди мен, докато на другите каси беше някаква лудница. Взех билети, естествено с места и отново зачаках отвън. Иван дойде към 15:40, защото градския транспорт от своя страна са лоши хора, заедно с такситата :) и зачакахме на таблото да напишат къде ще се композира нашия влак. Седим си, чакаме си, седим си, чакаме си … става :50… още никаква информация.. в този момент сме в положение “Бах мама му”, заедно с цялата останала гара.
В един момент започват по звуко-съобщителната-система(или както му се вика на това) да казват кой влак къде е и виждаме как цялата гара се юрва към пероните…
След бързо бутане, ръгане, настъпване, на което биха цъкали с език играчите от отборите по американски футбол, се добираме до перона и започваме да си търсим местата. Тук 12-ти вагон, там 12-ти вагон… хоп целия влак прехождаме и стигаме до вагона. Мушкаме се бързо вътре, тъй като е 15:58 и очакваме всеки момент влака да потегли, а вътре… ах вътре… Вътре трябваше или да си микроб, за да се провреш или някакъв супермен, за да избуташ хората, които трескаво се гъцкаха по коридорите. Добре че местата ни бяха във 2-рото купе, а не някъде по средата, защото имаше реален шанс да се стигне до сцена от “Кървав спорт Х”.
В крайна сметка се настанихме и чакахме влака да тръгне. След има-няма 2 минути идват някакви старци със запазени места в нашето купе и набързо гонят ‘натрапниците’ (въпреки, че ги познавахме, ама … съдба). За жалост 2-те досадни бабички от Берковица си останаха … настаниха се всички и започнахме да чакаме, да тръгне влака.
Естествено през това време разпознавам единия старец, който живееше до преди няколко години до нас. Той пък не ме разпознава… явно деменцията си казва думата :-D
Ще пропусна повечето детайли тъй като са толкова много, че трудно се помнят, но ще спомена един, който направо ме разби от смях:

…

Абе той всяка сутрин пие кафе при леля Ваца!

Леля Ваца?

Да бе, на чашите пишело леля Ваца и то па да вземе да се окаже, че това било lavAzza
…

В крайна сметка пристигнахме в Монтана с около час закъснение, но все пак час, който мина бързо :) По този повод - ако пътувате в купе пълно със стари хора и има поне 2-ма дядовци, не съжалявайте, купона е гарантиран :-D

Тук?

Sat, 01 Nov 2008 00:00:00 GMT

Вчера беше странен ден…

Сутринта, дори с лекото, късно тръгване, стигнах до работа навреме. Явно задръстването работеше в моя полза. Денят от своя страна продължи нормално до някъде към 1 часа следобед, когато Цветан ми прати линк към някаква промоция на DreamHost по случай 11-тия им рожден ден.
Отворих я и се зачетох.. след всеки ред на таблицата с характеристиките на хостинга, очите ми ставаха все по-големи и по-лакоми (че то даже и лиги потекоха :D ).
Набързо стана ясно, че това е нещото и ще се купи, НО изникна проблем - как да се плати. Аз имам карта с активирани електронни разплащания, ама нямам пари в нея, а пък Цветан има пари, но няма електронни разплащания - удряме на камък … или по-скоро гранит направо.

Следваща стъпка - той ще ми прати пари през ePay.bg и аз ще платя. Всичко точно, до момента в който се оказва, че аз там имам статус като някакъв келеш и дневния ми лимит е … 50лв за получаване. Бързо почвам да търся как да стана ‘познат’ потребител и оставам потресен от информацията:

Как да премина в по-високо ниво

За да преминете към ниво “2” - “познат клиент”, е необходимо да имате регистрирана банкова карта в своя потребителски профил, с която да платите поне 5 комунални сметки за ток, вода, телефон, парно и т.н през системата (плащането на предплатена услуга не се счита за плащане на комунална сметка).

Ааайде бре! Поне 5 комунални сметки … какви са тез глупости. Да нямам собствена къща, за която да плащам тия сметки. Глупости на търкалета. Да бяха искали снимка на лична карта или нещо такова, да… ама това е прекалено, особено, ако ти трябва да прехвърлиш известно количество пари ей сега, на момента.

Вече усещам как промоцията се изплъзва като насапунисана чаша от ръчичките ни. При това положение опираме до най-крайния вариант - той ще превде пари от Варна директно по сметката ми в Пощенска банка и се надяваме да стане работата. Давам му IBAN, той заминава да внася. Звъни ми след 25-30-40 минути: “преведох, казаха, че до 2 часа ще са отразени промените в и-банкирането”. Естествено при информацията за 2-та часа останах потресен, как може да стане цялата работа ‘на косъм’ и изчаквам 15 дъълги минути, влизам в e-postbank и вече с ЕЙ ТАКИВА очи и паднало чене виждам, че сумата е пристигнала.

Трескаво отварям линка, който Цветан ми прати малко по-рано към кошницата в Google Checkout, попълвам данните си, цъкам Check out и готово… В този момент в главата ми напираха милиони въпросителни, как така тук няма никакви потвърждения на акаунта, както в Moneybookers или PayPal, не искат никакви тегления на суми или такива простотии, а просто си попълваш информацията цъкаш плати и готово…

След това му хвърлих СМС, че съм платил и си хванах багажа и тръгнах към Централна гара, за да си ходя на Монтана. Там се видях с няколко ‘спътници’, взехме си билети и се качихме във влака. Тръгнахме, но не можех да чакам още 3 часа, за да разбера станало ли е наистина плащането и звъннах на Цветан, който потвърди, че всичко е нормално. Това свали паве от сърцето ми и си отдъхнах.

От този ден следват 4 неща:

ePay са мизерници, заедно с PayPal и Moneybookers.
Пощенска банка продължава да затвърждава мнението ми, че са правилния избор.
Google както обикновено къртят миФки с опростените си процедури.
Dreamhost ме кефят! (само нещо ъплоуда натам съксва много яко, но по тоя въпрос по-натам)

П.П. Мамка му, вече дължа на Цветан 90 кинта :-D